Иисус и Юда

    При създаването на фреската „Тайната вечеря” Леонардо да Винчи се сблъскал с голяма трудност: той трябвало да изобрази Доброто, въплътено в образа на Иисус, и Злото в образа на Юда, решаващ да го предаде на тази трапеза. Леонардо нееднократно прекъсвал работата си и продължавал едва след като намерел идеалните модели.
Веднъж когато художникът присъствал на изпълнението на църковния хор, той видял в един от младите певци съвършеният образ на Иисус, и като го поканил в своето ателие, направил определен брой скици и етюди с него, които послужили за образа на Божия Син.
Изминали три години. „Тайната вечеря” била почти завършена, но Леонардо така и не намирал подходящ модел за образа на Юда. Кардиналът отговарящ за завършването на проекта го пришпорвал, изисквайки фреската да бъде завършена колкото се може по скоро. След много търсения, един ден художникът видял въргалящ се в крайпътната канавка човек – млад, но преждевременно похабен, мръсен, пиян, дрипав и опърпан. Време за скици и етюди вече нямало, и Леонардо наредил на своите помощници да го доставят направо при фреската.
С големи усилия, го домъкнали до там и го наместили на крака. Той така и не разбирал какво става, докато Леонардо запечатвал на картината греховността, мъката, злочестието и страданието което той излъчвал.
Когато завършил работата си, бездомникът който през това време вече малко поотрезнял, се поогледал и възкликнал от изненада и горест:
- О,  аз вече съм виждал тази картина!
- Кога? – недоумяващо попитал Леонардо.
- Три години назад, преди да пропадна и да загубя всичко. Все още пеех в хора и живота ми беше пълен с мечти и надежди. Тогава някакъв художник ме нарисува като Христос.