Корабокрушенец

    Единственият оцелял корабокрушенец, вследствие на силна буря, бил изхвърлен от вълните на малък необитаем остров.
Той  трескаво се молил на Господ да го спаси. Всеки ден оглеждал хоризонта с надежда за идващото спасение. Накрая примирен и отчаян, той решил да си построи навес от плаващите дървета, за да се защити от стихиите и да съхрани останалите му вещи.
Но веднъж завръщайки се след търсене на храна, той заварил своя подслон обгърнат в пламъци. Най ужасно било, че всичко което имал било изгубено. Човекът бил обхванат от мъка и негодувание.
- О, Господи, как можа да постъпиш така с мен – ридаейки извикал той – не ми стига злата участ която ме сполетя, ами Ти изгори и малкото което имах.        Безпомощно гледал как всичко се превръща в пепел. Накрая изтерзан заспал до догарящите отломки. Рано сутринта на следващия ден го разбудила мощната сирена на приближаващ се към острова кораб. Корабът идвал за да го спаси.
- Как разбрахте, че съм тук? – учудено попитал изтерзаният човечец своите спасители.
- Ами, ние видяхме димът от твоя сигнален огън -  отговорили те.