Стария мъдър котарак

    Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си.
- Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак ...
- Казаха ми – отвърнало котето задъхано – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.

Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:

- Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
- Какво? – с удивление попитало котето?
- Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен ...