Статуята на Буда

    Един човек, с цялото си сърце бил предан на Буда. Той имал прекрасна старинна дървена статуя на Буда, истински шедьовър. Човекът се отнасял с нея като към най-великото си съкровище.
Веднъж, в една много студена зимна вечер, той бил сам в сламената си колиба. Студът бил непоносим. Струвало му се, че е дошъл смъртният му час. Нямало дори съчка за да разпали огън. Разказват, че в полунощ както си стоял треперещ и почти вкочанен, пред него се явил Буда и го попитал:
- Защо не ме изгориш?
Дървената статуя все така стояла до стената. Човекът много се изплашил „ Това трябва да е дявола” помислил си той ...
- Какво говориш?! Да изгоря статуята на Буда?! Никога, за нищо на света?!
Буда се разсмял и казал: