| |
Търсачът Джунайд дошъл при своя Учител в храма. Когато влязъл вътре Учителят му казал:
- Джунайд, ела сам, не води със себе си тази тълпа!
Джунайт се огледал, защото помислил, че с него е влязъл и още някой, но нямало никого! Учителят се усмихнал и казал:
- Не гледай назад, а погледни вътре!
Джунайт затворил очи и разбрал, че Учителят е бил прав. Той оставил жена си, но умът му се стремял към нея. Той оставил и децата си, но образите им били с него. И приятелите му които дошли, за да се простят за последен път, все още били с него в умът му.
Учителят му казал:
- Излез и се върни сам, защото как бих могъл да разговарям с тази тълпа?
Наложило се Джунайт да изчака извън храма, за да се освободи от тълпата. След една година Учителят го повикал:
- Джунайт, ти вече си готов да влезеш. Вече си сам и диалогът е възможен.
|
|