Учител и ученик

     Един Учител имал ученик, много обичащ да философства и считащ себе си за търсещ. Веднъж докато той бил зает с размишления за Бог, към него се обърнал нуждаещ се човек, търсейки помощ, а той му отвърнал – „Бог ще ти помогне” – и продължил своите размишления. Нуждаещият се, се извинил за това, че го е обезпокоил и  отишъл да търси помощ на друго място. По пътя си срещнал друг човек, който виждайки проблема му, сам отишъл и предложил да му помогне.

     Учителят разбрал за случая и казал на ученика си:

     - Да, ти си бил прав. Явно, в този момент Бог не е бил при теб, след като Неговата любов не е откликнала в сърцето ти. Добре е да знаеш, че през това време Той и Неговата Любов са гостували в човека, оказал помощ на сиромаха. Ти си му казал:          - „Бог ще ти помогне” – и не си сбъркал, тъй като именно Той е сътворил доброто, изливайки своята любов чрез сърцето на този човек и оказвайки помощ с неговите ръце. Той не е търсил Бога, а и не му е трябвало, тъй като той и така е бил с Него, дори и не подозирайки, че го има в себе си. Те са станали едно цяло, като глава и тяло. Главата вижда, слуша, мисли и казва какво да прави, а тялото послушно изпълнява. А ти макар, че по цели дни размишляваш за Него, не си се сетил да предоставиш самия себе си на Бог, така, че той да ти покаже пътят как да приложиш усилията си. Ти не си пожелал да станеш едно цяло с Него. Разбери, че само този, който не отвръща очите си,  не затваря сърцето си и не свива ръката си виждайки човек в нужда, който не закрива ушите си чувайки, плач и молба за помощ, само той може с очи, уши и сърце да види Бог, да чуе Неговата Добра Вест, да приеме Неговия Дар и да Го познае. Ушите глухи за молба за помощ, няма да чуят и Добрата Вест. Отвърнатите очи невиждащи нуждата на другиго, също така няма да видят и Господ, стоящ до него.